И двата пептида стимулират ендогенната ос на растежния хормон чрез GHRH рецептора. Но по полуживот, клинична зрялост и статус на одобрение между тях зее пропаст. Това сравнение поставя наличните данни в контекст единствено за изследователски цели.
Medically reviewed by Dr. Sieglinde Klaus · Last reviewed юни 2026 г.
CJC-1295 (No DAC), идентичен с Modified GRF (1-29), е краткодействащ GHRH аналог (полуживот около 30 минути) без свързване с албумин. Той води до пулсативен профил на GH/IGF-1, наподобяващ физиологичния, но няма собствено одобрено показание при хора и разполага само с оскъдни специфични данни при хора 1. Tesamorelin (Egrifta) е GHRH аналог с 44 аминокиселини, също с много кратък полуживот (около 11 минути при здрави, около 26-38 минути при пациенти с HIV), но за разлика от него е одобрен от FDA за намаляване на висцерална коремна мастна тъкан при HIV-свързана липодистрофия и е подкрепен с обширни данни от фаза III 4, 5. Основната разлика не е в продължителността на действие (и двата са кратки), а в клиничната зрялост и степента на доказателства.
GHRH аналог, тетразаместен GRF(1-29) фрагмент (Modified GRF 1-29)
GHRH аналог: 44-аминокиселинен аналог на GRF(1-44) с N-терминален остатък от транс-3-хексенова киселина
29 (N-терминален основен фрагмент)
44 (пълна структура на GRF-1-44)
около 30 минути (посочен диапазон около 30 мин до 2 ч), краткодействащ
около 11 минути при здрави; около 26-38 минути при пациенти с HIV
CJC-1295 (No DAC) е идентичен с Modified GRF (1-29), N-терминалния 1-29 фрагмент на човешкия GHRH, тоест същото активно ядро като при Sermorelin. Той носи четири стабилизиращи аминокиселинни субституции (позиция 2 D-Ala, 8 Gln, 15 Ala, 27 Leu), които придават устойчивост срещу разграждане от дипептидилпептидаза-IV (DPP-IV) и намаляват метаболитния клирънс спрямо нативния GRF(1-29) 7. Като агонист на GHRH рецептора (клас B GPCR върху соматотрофите) той се свързва чрез Gs с аденилатциклазата, повишава cAMP и PKA и така задвижва екзоцитозата на складирания GH, както и хронично транскрипцията на GH гена 8. От решаващо значение е, че на No-DAC формата липсва малеимидният линкер, който ковалентно свързва DAC варианта със серумния албумин. Затова тя остава краткодействаща и пулсативна 3.
Tesamorelin е синтетичен 44-аминокиселинен аналог на човешкия GHRH (GRF 1-44) с остатък от транс-3-хексенова киселина на N-края, който също придава устойчивост срещу DPP-IV и удължава активността спрямо нативния GHRH. Той се свързва и стимулира същите GHRH рецептори върху соматотрофите на хипофизата, повишава ендогенния синтез и пулсативното освобождаване на GH и с това на IGF-1. Възстановената, по-физиологична ос GH/IGF-1 задвижва липолизата предимно във . За разлика от рекомбинантния GH, Tesamorelin действа чрез собствения на организма регулиран механизъм на обратна връзка, вместо да доставя екзогенен GH.
В контролираните проучвания на CJC-1295 при хора (с DAC варианта) не са докладвани тежки нежелани реакции и поносимостта е била добра, особено при 30-60 µg/kg [1]. Документирани са класови ефекти на GHRH аналозите и на стимулацията на оста GH; дългосрочната безопасност на краткодействащата No-DAC форма обаче не е установена в контролирани проучвания при хора.
Tesamorelin има добре документиран профил на безопасност от проучванията от фаза III. Често срещани са реакции на мястото на инжектиране (около 17-25% срещу около 6-14% при плацебо) и оплаквания, свързани със задържане на течности. Предупрежденията включват глюкозна непоносимост, повишение на IGF-1 и опасения за неоплазия; ефектът е обратим след спиране (висцералната мастна тъкан се връща).
Поради краткия си полуживот от около 30 минути и липсата на свързване с албумин CJC-1295 (No DAC) е особено подходящ за моделиране на епизодични GH импулси между дозите, вместо да създава продължително тонично повишение. Точно този пулсативен профил го отличава от DAC варианта.
Tesamorelin е единственото вещество, специфично одобрено за това показание, с възпроизводими доказателства от фаза III за 10-15% намаление на висцералната мастна тъкан. За този ясно определен въпрос няма сравнимо валидиран алтернативен пептид.
Tesamorelin разполага с одобрение от FDA, пълен етикет (label) на продукта и утвърдена схема за мониторинг (глюкоза, IGF-1). CJC-1295 (No DAC) няма одобрено показание при хора и няма установена дългосрочна безопасност, което ограничава регулаторната използваемост на данните.
И двата са GHRH аналози и двата са краткодействащи. Решаващата разлика е в клиничната зрялост: Tesamorelin е одобрен от FDA и подкрепен от две големи проучвания от фаза III, докато CJC-1295 (No DAC) е изцяло изследователско вещество без одобрено показание при хора и с оскъдни специфични данни при хора 1, 4.
Не, и двата са краткодействащи. CJC-1295 (No DAC) има посочен плазмен полуживот от около 30 минути, Tesamorelin около 11 минути при здрави, съответно около 26-38 минути при пациенти с HIV. Дългият полуживот от няколко дни се отнася единствено до DAC варианта на CJC-1295, който ковалентно се свързва с албумин, а не до сравняваната тук No-DAC форма 2.
Надеждните контролирани проучвания при хора (Teichman 2006, Ionescu 2006) са проведени с DAC конструкцията, свързваща албумин 1, 2. Специално за No-DAC формата почти липсва собствено рецензирано фармакокинетично проучване при хора; стойността от около 30 минути се основава до голяма степен на обосновката на молекулния дизайн на устойчивия на DPP-IV пептид и на вторични източници.
Това сравнение няма общ победител, защото двата пептида, въпреки общото действие върху GHRH рецептора, играят много различни роли. Tesamorelin доминира ясно по клинична зрялост, регулаторен статус и плътност на доказателствата: той е одобрен от FDA и подкрепен от две големи проучвания от фаза III за ясно определено показание 4, 5. CJC-1295 (No DAC) печели точки като гъвкав изследователски инструмент за въпроси, свързани с пулсативната GHRH активност, и за комбинирани подходи, но страда от много оскъдна собствена база от данни при хора 1. Който се нуждае от максимални доказателства и одобрение, избира Tesamorelin; който моделира пулсативни механизми на GH, се обръща към CJC-1295 (No DAC). Решението следователно зависи от контекста.
Tesamorelin печели недвусмислено по отношение на одобрение и доказателства, но е пригоден за специфично показание (HIV-липодистрофия). CJC-1295 (No DAC) остава от значение за пулсативни GHRH изследвания и комбинирани модели, въпреки оскъдните данни при хора. Тъй като нито един пептид не доминира над другия във всички изследователски въпроси, резултатът зависи от контекста и не може да се определи общо.
И двата пептида стимулират ендогенната ос на растежния хормон чрез GHRH рецептора. Но по полуживот, клинична зрялост и статус на одобрение между тях зее пропаст. Това сравнение поставя наличните данни в контекст единствено за изследователски цели.
Medically reviewed by Dr. Sieglinde Klaus · Last reviewed юни 2026 г.CJC-1295 (No DAC), идентичен с Modified GRF (1-29), е краткодействащ GHRH аналог (полуживот около 30 минути) без свързване с албумин. Той води до пулсативен профил на GH/IGF-1, наподобяващ физиологичния, но няма собствено одобрено показание при хора и разполага само с оскъдни специфични данни при хора 1. Tesamorelin (Egrifta) е GHRH аналог с 44 аминокиселини, също с много кратък полуживот (около 11 минути при здрави, около 26-38 минути при пациенти с HIV), но за разлика от него е одобрен от FDA за намаляване на висцерална коремна мастна тъкан при HIV-свързана липодистрофия и е подкрепен с обширни данни от фаза III 4, 5. Основната разлика не е в продължителността на действие (и двата са кратки), а в клиничната зрялост и степента на доказателства.
GHRH аналог, тетразаместен GRF(1-29) фрагмент (Modified GRF 1-29)
GHRH аналог: 44-аминокиселинен аналог на GRF(1-44) с N-терминален остатък от транс-3-хексенова киселина
29 (N-терминален основен фрагмент)
44 (пълна структура на GRF-1-44)
около 30 минути (посочен диапазон около 30 мин до 2 ч), краткодействащ
около 11 минути при здрави; около 26-38 минути при пациенти с HIV
CJC-1295 (No DAC) е идентичен с Modified GRF (1-29), N-терминалния 1-29 фрагмент на човешкия GHRH, тоест същото активно ядро като при Sermorelin. Той носи четири стабилизиращи аминокиселинни субституции (позиция 2 D-Ala, 8 Gln, 15 Ala, 27 Leu), които придават устойчивост срещу разграждане от дипептидилпептидаза-IV (DPP-IV) и намаляват метаболитния клирънс спрямо нативния GRF(1-29) 7. Като агонист на GHRH рецептора (клас B GPCR върху соматотрофите) той се свързва чрез Gs с аденилатциклазата, повишава cAMP и PKA и така задвижва екзоцитозата на складирания GH, както и хронично транскрипцията на GH гена 8. От решаващо значение е, че на No-DAC формата липсва малеимидният линкер, който ковалентно свързва DAC варианта със серумния албумин. Затова тя остава краткодействаща и пулсативна 3.
Tesamorelin е синтетичен 44-аминокиселинен аналог на човешкия GHRH (GRF 1-44) с остатък от транс-3-хексенова киселина на N-края, който също придава устойчивост срещу DPP-IV и удължава активността спрямо нативния GHRH. Той се свързва и стимулира същите GHRH рецептори върху соматотрофите на хипофизата, повишава ендогенния синтез и пулсативното освобождаване на GH и с това на IGF-1. Възстановената, по-физиологична ос GH/IGF-1 задвижва липолизата предимно във . За разлика от рекомбинантния GH, Tesamorelin действа чрез собствения на организма регулиран механизъм на обратна връзка, вместо да доставя екзогенен GH.
В контролираните проучвания на CJC-1295 при хора (с DAC варианта) не са докладвани тежки нежелани реакции и поносимостта е била добра, особено при 30-60 µg/kg [1]. Документирани са класови ефекти на GHRH аналозите и на стимулацията на оста GH; дългосрочната безопасност на краткодействащата No-DAC форма обаче не е установена в контролирани проучвания при хора.
Tesamorelin има добре документиран профил на безопасност от проучванията от фаза III. Често срещани са реакции на мястото на инжектиране (около 17-25% срещу около 6-14% при плацебо) и оплаквания, свързани със задържане на течности. Предупрежденията включват глюкозна непоносимост, повишение на IGF-1 и опасения за неоплазия; ефектът е обратим след спиране (висцералната мастна тъкан се връща).
Поради краткия си полуживот от около 30 минути и липсата на свързване с албумин CJC-1295 (No DAC) е особено подходящ за моделиране на епизодични GH импулси между дозите, вместо да създава продължително тонично повишение. Точно този пулсативен профил го отличава от DAC варианта.
Tesamorelin е единственото вещество, специфично одобрено за това показание, с възпроизводими доказателства от фаза III за 10-15% намаление на висцералната мастна тъкан. За този ясно определен въпрос няма сравнимо валидиран алтернативен пептид.
Tesamorelin разполага с одобрение от FDA, пълен етикет (label) на продукта и утвърдена схема за мониторинг (глюкоза, IGF-1). CJC-1295 (No DAC) няма одобрено показание при хора и няма установена дългосрочна безопасност, което ограничава регулаторната използваемост на данните.
И двата са GHRH аналози и двата са краткодействащи. Решаващата разлика е в клиничната зрялост: Tesamorelin е одобрен от FDA и подкрепен от две големи проучвания от фаза III, докато CJC-1295 (No DAC) е изцяло изследователско вещество без одобрено показание при хора и с оскъдни специфични данни при хора 1, 4.
Не, и двата са краткодействащи. CJC-1295 (No DAC) има посочен плазмен полуживот от около 30 минути, Tesamorelin около 11 минути при здрави, съответно около 26-38 минути при пациенти с HIV. Дългият полуживот от няколко дни се отнася единствено до DAC варианта на CJC-1295, който ковалентно се свързва с албумин, а не до сравняваната тук No-DAC форма 2.
Надеждните контролирани проучвания при хора (Teichman 2006, Ionescu 2006) са проведени с DAC конструкцията, свързваща албумин 1, 2. Специално за No-DAC формата почти липсва собствено рецензирано фармакокинетично проучване при хора; стойността от около 30 минути се основава до голяма степен на обосновката на молекулния дизайн на устойчивия на DPP-IV пептид и на вторични източници.
Това сравнение няма общ победител, защото двата пептида, въпреки общото действие върху GHRH рецептора, играят много различни роли. Tesamorelin доминира ясно по клинична зрялост, регулаторен статус и плътност на доказателствата: той е одобрен от FDA и подкрепен от две големи проучвания от фаза III за ясно определено показание 4, 5. CJC-1295 (No DAC) печели точки като гъвкав изследователски инструмент за въпроси, свързани с пулсативната GHRH активност, и за комбинирани подходи, но страда от много оскъдна собствена база от данни при хора 1. Който се нуждае от максимални доказателства и одобрение, избира Tesamorelin; който моделира пулсативни механизми на GH, се обръща към CJC-1295 (No DAC). Решението следователно зависи от контекста.
Tesamorelin печели недвусмислено по отношение на одобрение и доказателства, но е пригоден за специфично показание (HIV-липодистрофия). CJC-1295 (No DAC) остава от значение за пулсативни GHRH изследвания и комбинирани модели, въпреки оскъдните данни при хора. Тъй като нито един пептид не доминира над другия във всички изследователски въпроси, резултатът зависи от контекста и не може да се определи общо.
Пулсативен, без свързване с албумин, GH се връща към изходното ниво в рамките на около 2-3 ч
Кратък GHRH пулс веднъж дневно; клиничният ефект се натрупва в продължение на седмици до месеци
Няма одобрено показание при хора; изцяло изследователско вещество
Одобрен от FDA (Egrifta, първо одобрение 2010; Egrifta SV 2019; Egrifta WR по-нов)
Оскъдни; собствени данни при хора за No-DAC формата до голяма степен липсват, контролираните данни идват от DAC варианта
Висока / зряла: две големи RCT от фаза III (общо около 800 пациенти в обединен анализ) плюс последващи анализи
Пулсативно освобождаване на GH, често комбинирано с GHRP/агонист на грелиновия рецептор (предклинично/вторични протоколи)
Намаляване на висцерална коремна мастна тъкан при HIV-липодистрофия; изследователско приложение при NAFLD при HIV
Няма одобрена схема; съобщава се за около 100 µg подкожно, често 1-3 пъти дневно (не от контролирани проучвания)
Подкожно веднъж дневно в корема; фаза III: 10 mg/ден, Egrifta WR 1,28 mg, Egrifta SV 1,4 mg
Замразен, обикновено при -20 °C (или при по-ниска температура при дългосрочно съхранение)
Egrifta WR при 20-25 °C защитен от светлина; по-старият Egrifta/SV при 2-8 °C; специфично за продукта
Охладен при 2-8 °C, употреба в рамките на около 28 дни (срок, определен от бензиловия алкохол); да се избягват цикли на замразяване и размразяване
Egrifta WR при стайна температура, остатъкът се изхвърля след 7 дни; по-старият Egrifta се използва веднага след смесване
В проучванията с CJC/DAC не са докладвани тежки реакции; дългосрочната безопасност на No-DAC формата не е установена
Глюкозна непоносимост/нов диабет (рискът е повишен около 3,3 пъти), повишение на IGF-1, опасения за неоплазия на фона на HIV
Ефектът намалява бързо поради краткия полуживот; пулсативен модел между дозите
Ефектът е обратим: висцералната мастна тъкан се натрупва отново след спиране (на практика поддържащо лечение)
И двете вещества са GHRH агонисти, устойчиви на разграждане от DPP-IV, и запазват пулсативния модел на секреция на GH. Те се различават по основната структура (29- срещу 44-аминокиселинна верига) и по вида на стабилизацията (четири субституции срещу N-терминален остатък от хексенова киселина). Функционално Tesamorelin следва ясно определена, одобрена цел (намаляване на висцералната мастна тъкан при HIV-липодистрофия), докато CJC-1295 (No DAC) се класифицира като универсален инструмент за създаване на пулсативни GH импулси в изследванията.
Доказателствената база е асиметрична: Tesamorelin е подкрепен от две големи, рандомизирани, двойно слепи проучвания от фаза III (общо около 800 пациенти в обединен анализ) плюс последващи анализи в ясно определена популация (HIV-липодистрофия) 4, 5. За CJC-1295 (No DAC), за разлика от това, почти липсват собствени контролирани данни при хора; надеждните проучвания при хора са проведени с DAC варианта, който се свързва с албумин 1, 2, а не с разглежданата тук краткодействаща форма.
Това сравнение служи единствено за научна информация и не представлява медицински съвет, диагноза или препоръка за лечение. Никое от описаните тук приложения не бива да се разбира като препоръка за употреба при хора. Само за изследователски цели. Не е предназначено за консумация от човека.
CJC-1295 (No DAC) често се съчетава в изследователската литература с GHRP/агонисти на грелиновия рецептор като Ipamorelin, тъй като GHRH аналозите и агонистите на грелиновия рецептор действат по комплементарни сигнални пътища. Краткият му полуживот позволява костимулация с прецизно времево съгласуване; Tesamorelin не е утвърден за такова приложение.
За Tesamorelin има резултат от рандомизирано, контролирано проучване за намаляване на дела на чернодробните мазнини (изследователско, при HIV). Сравними контролирани данни за CJC-1295 (No DAC) не съществуват, поради което Tesamorelin дава по-надеждната изходна точка.
Tesamorelin (Egrifta) е одобрен от FDA за намаляване на излишната абдоминална (висцерална) мастна тъкан при HIV-инфектирани възрастни с липодистрофия. Той не е одобрен за общо отслабване, рекомпозиция на тялото или анти-ейджинг. NAFLD/чернодробно омазняване при HIV е изследователско, неодобрено приложение 6.
И двата споделят същото активно 29-аминокиселинно ядро. CJC-1295 (No DAC), тоест Modified GRF (1-29), обаче носи четири стабилизиращи субституции, които го правят по-устойчив срещу разграждане от DPP-IV. Затова има по-дълъг полуживот (около 30 мин) от нативния Sermorelin (около 6-20 мин). Функционално той е вариант на Sermorelin, стабилизиран срещу DPP-IV и с по-дълъг полуживот 7.
Пряко сравнение на безопасността е възможно само в ограничена степен, тъй като Tesamorelin има документиран профил на безопасност от фаза III (с ясни предупреждения за глюкозна непоносимост, повишение на IGF-1 и неоплазия), докато за CJC-1295 (No DAC) липсват контролирани дългосрочни данни при хора. Липсващите документирани рискове не означават отсъствие на рискове, а отсъствие на данни 1.
В изследователската литература CJC-1295 (No DAC) често се комбинира с агонисти на грелиновия рецептор като Ipamorelin, тъй като те действат по комплементарни сигнални пътища и могат да покажат адитивно освобождаване на GH. Tesamorelin не е утвърден за такива комбинации и в одобреното си показание се прилага като монотерапия.
Пулсативен, без свързване с албумин, GH се връща към изходното ниво в рамките на около 2-3 ч
Кратък GHRH пулс веднъж дневно; клиничният ефект се натрупва в продължение на седмици до месеци
Няма одобрено показание при хора; изцяло изследователско вещество
Одобрен от FDA (Egrifta, първо одобрение 2010; Egrifta SV 2019; Egrifta WR по-нов)
Оскъдни; собствени данни при хора за No-DAC формата до голяма степен липсват, контролираните данни идват от DAC варианта
Висока / зряла: две големи RCT от фаза III (общо около 800 пациенти в обединен анализ) плюс последващи анализи
Пулсативно освобождаване на GH, често комбинирано с GHRP/агонист на грелиновия рецептор (предклинично/вторични протоколи)
Намаляване на висцерална коремна мастна тъкан при HIV-липодистрофия; изследователско приложение при NAFLD при HIV
Няма одобрена схема; съобщава се за около 100 µg подкожно, често 1-3 пъти дневно (не от контролирани проучвания)
Подкожно веднъж дневно в корема; фаза III: 10 mg/ден, Egrifta WR 1,28 mg, Egrifta SV 1,4 mg
Замразен, обикновено при -20 °C (или при по-ниска температура при дългосрочно съхранение)
Egrifta WR при 20-25 °C защитен от светлина; по-старият Egrifta/SV при 2-8 °C; специфично за продукта
Охладен при 2-8 °C, употреба в рамките на около 28 дни (срок, определен от бензиловия алкохол); да се избягват цикли на замразяване и размразяване
Egrifta WR при стайна температура, остатъкът се изхвърля след 7 дни; по-старият Egrifta се използва веднага след смесване
В проучванията с CJC/DAC не са докладвани тежки реакции; дългосрочната безопасност на No-DAC формата не е установена
Глюкозна непоносимост/нов диабет (рискът е повишен около 3,3 пъти), повишение на IGF-1, опасения за неоплазия на фона на HIV
Ефектът намалява бързо поради краткия полуживот; пулсативен модел между дозите
Ефектът е обратим: висцералната мастна тъкан се натрупва отново след спиране (на практика поддържащо лечение)
И двете вещества са GHRH агонисти, устойчиви на разграждане от DPP-IV, и запазват пулсативния модел на секреция на GH. Те се различават по основната структура (29- срещу 44-аминокиселинна верига) и по вида на стабилизацията (четири субституции срещу N-терминален остатък от хексенова киселина). Функционално Tesamorelin следва ясно определена, одобрена цел (намаляване на висцералната мастна тъкан при HIV-липодистрофия), докато CJC-1295 (No DAC) се класифицира като универсален инструмент за създаване на пулсативни GH импулси в изследванията.
Доказателствената база е асиметрична: Tesamorelin е подкрепен от две големи, рандомизирани, двойно слепи проучвания от фаза III (общо около 800 пациенти в обединен анализ) плюс последващи анализи в ясно определена популация (HIV-липодистрофия) 4, 5. За CJC-1295 (No DAC), за разлика от това, почти липсват собствени контролирани данни при хора; надеждните проучвания при хора са проведени с DAC варианта, който се свързва с албумин 1, 2, а не с разглежданата тук краткодействаща форма.
Това сравнение служи единствено за научна информация и не представлява медицински съвет, диагноза или препоръка за лечение. Никое от описаните тук приложения не бива да се разбира като препоръка за употреба при хора. Само за изследователски цели. Не е предназначено за консумация от човека.
CJC-1295 (No DAC) често се съчетава в изследователската литература с GHRP/агонисти на грелиновия рецептор като Ipamorelin, тъй като GHRH аналозите и агонистите на грелиновия рецептор действат по комплементарни сигнални пътища. Краткият му полуживот позволява костимулация с прецизно времево съгласуване; Tesamorelin не е утвърден за такова приложение.
За Tesamorelin има резултат от рандомизирано, контролирано проучване за намаляване на дела на чернодробните мазнини (изследователско, при HIV). Сравними контролирани данни за CJC-1295 (No DAC) не съществуват, поради което Tesamorelin дава по-надеждната изходна точка.
Tesamorelin (Egrifta) е одобрен от FDA за намаляване на излишната абдоминална (висцерална) мастна тъкан при HIV-инфектирани възрастни с липодистрофия. Той не е одобрен за общо отслабване, рекомпозиция на тялото или анти-ейджинг. NAFLD/чернодробно омазняване при HIV е изследователско, неодобрено приложение 6.
И двата споделят същото активно 29-аминокиселинно ядро. CJC-1295 (No DAC), тоест Modified GRF (1-29), обаче носи четири стабилизиращи субституции, които го правят по-устойчив срещу разграждане от DPP-IV. Затова има по-дълъг полуживот (около 30 мин) от нативния Sermorelin (около 6-20 мин). Функционално той е вариант на Sermorelin, стабилизиран срещу DPP-IV и с по-дълъг полуживот 7.
Пряко сравнение на безопасността е възможно само в ограничена степен, тъй като Tesamorelin има документиран профил на безопасност от фаза III (с ясни предупреждения за глюкозна непоносимост, повишение на IGF-1 и неоплазия), докато за CJC-1295 (No DAC) липсват контролирани дългосрочни данни при хора. Липсващите документирани рискове не означават отсъствие на рискове, а отсъствие на данни 1.
В изследователската литература CJC-1295 (No DAC) често се комбинира с агонисти на грелиновия рецептор като Ipamorelin, тъй като те действат по комплементарни сигнални пътища и могат да покажат адитивно освобождаване на GH. Tesamorelin не е утвърден за такива комбинации и в одобреното си показание се прилага като монотерапия.
