И двата пептида стимулират ендогенната ос на растежния хормон чрез GHRH рецептора. Но по полуживот, клинична зрялост и статус на одобрение между тях зее пропаст. Това сравнение поставя наличните данни в контекст единствено за изследователски цели.
Медицинска рецензия: Dr. Sieglinde Klaus · Последна рецензия: юни 2026 г.
CJC-1295 (No DAC), идентичен с Modified GRF (1-29), е краткодействащ GHRH аналог (полуживот около 30 минути) без свързване с албумин. Той води до пулсативен профил на GH/IGF-1, наподобяващ физиологичния, но няма собствено одобрено показание при хора и разполага само с оскъдни специфични данни при хора 1. Tesamorelin (Egrifta) е GHRH аналог с 44 аминокиселини, също с много кратък полуживот (около 11 минути при здрави, около 26-38 минути при пациенти с HIV), но за разлика от него е одобрен от FDA за намаляване на висцерална коремна мастна тъкан при HIV-свързана липодистрофия и е подкрепен с обширни данни от фаза III 4, 5. Основната разлика не е в продължителността на действие (и двата са кратки), а в .
И двата пептида стимулират ендогенната ос на растежния хормон чрез GHRH рецептора. Но по полуживот, клинична зрялост и статус на одобрение между тях зее пропаст. Това сравнение поставя наличните данни в контекст единствено за изследователски цели.
Медицинска рецензия: Dr. Sieglinde Klaus · Последна рецензия: юни 2026 г.CJC-1295 (No DAC), идентичен с Modified GRF (1-29), е краткодействащ GHRH аналог (полуживот около 30 минути) без свързване с албумин. Той води до пулсативен профил на GH/IGF-1, наподобяващ физиологичния, но няма собствено одобрено показание при хора и разполага само с оскъдни специфични данни при хора 1. Tesamorelin (Egrifta) е GHRH аналог с 44 аминокиселини, също с много кратък полуживот (около 11 минути при здрави, около 26-38 минути при пациенти с HIV), но за разлика от него е одобрен от FDA за намаляване на висцерална коремна мастна тъкан при HIV-свързана липодистрофия и е подкрепен с обширни данни от фаза III 4, 5. Основната разлика не е в продължителността на действие (и двата са кратки), а в .
GHRH аналог, тетразаместен GRF(1-29) фрагмент (Modified GRF 1-29)
GHRH аналог: 44-аминокиселинен аналог на GRF(1-44) с N-терминален остатък от транс-3-хексенова киселина
29 (N-терминален основен фрагмент)
44 (пълна структура на GRF-1-44)
около 30 минути (посочен диапазон около 30 мин до 2 ч), краткодействащ
около 11 минути при здрави; около 26-38 минути при пациенти с HIV
Пулсативен, без свързване с албумин, GH се връща към изходното ниво в рамките на около 2-3 ч
Кратък GHRH пулс веднъж дневно; клиничният ефект се натрупва в продължение на седмици до месеци
Няма одобрено показание при хора; изцяло изследователско вещество
Одобрен от FDA (Egrifta, първо одобрение 2010; Egrifta SV 2019; Egrifta WR по-нов)
Оскъдни; собствени данни при хора за No-DAC формата до голяма степен липсват, контролираните данни идват от DAC варианта
Висока / зряла: две големи RCT от фаза III (общо около 800 пациенти в обединен анализ) плюс последващи анализи
Пулсативно освобождаване на GH, често комбинирано с GHRP/агонист на грелиновия рецептор (предклинично/вторични протоколи)
Намаляване на висцерална коремна мастна тъкан при HIV-липодистрофия; изследователско приложение при NAFLD при HIV
Няма одобрена схема; съобщава се за около 100 µg подкожно, често 1-3 пъти дневно (не от контролирани проучвания)
Подкожно веднъж дневно в корема; фаза III: 10 mg/ден, Egrifta WR 1,28 mg, Egrifta SV 1,4 mg
Замразен, обикновено при -20 °C (или при по-ниска температура при дългосрочно съхранение)
Egrifta WR при 20-25 °C защитен от светлина; по-старият Egrifta/SV при 2-8 °C; специфично за продукта
Охладен при 2-8 °C, употреба в рамките на около 28 дни (срок, определен от бензиловия алкохол); да се избягват цикли на замразяване и размразяване
Egrifta WR при стайна температура, остатъкът се изхвърля след 7 дни; по-старият Egrifta се използва веднага след смесване
В проучванията с CJC/DAC не са докладвани тежки реакции; дългосрочната безопасност на No-DAC формата не е установена
Глюкозна непоносимост/нов диабет (рискът е повишен около 3,3 пъти), повишение на IGF-1, опасения за неоплазия на фона на HIV
Ефектът намалява бързо поради краткия полуживот; пулсативен модел между дозите
Ефектът е обратим: висцералната мастна тъкан се натрупва отново след спиране (на практика поддържащо лечение)
CJC-1295 (No DAC) е идентичен с Modified GRF (1-29), N-терминалния 1-29 фрагмент на човешкия GHRH, тоест същото активно ядро като при Sermorelin. Той носи четири стабилизиращи аминокиселинни субституции (позиция 2 D-Ala, 8 Gln, 15 Ala, 27 Leu), които придават устойчивост срещу разграждане от дипептидилпептидаза-IV (DPP-IV) и намаляват метаболитния клирънс спрямо нативния GRF(1-29) 7. Като агонист на GHRH рецептора (клас B GPCR върху соматотрофите) той се свързва чрез Gs с аденилатциклазата, повишава cAMP и PKA и така задвижва екзоцитозата на складирания GH, както и хронично транскрипцията на GH гена 8. От решаващо значение е, че на No-DAC формата липсва малеимидният линкер, който ковалентно свързва DAC варианта със серумния албумин. Затова тя остава краткодействаща и пулсативна 3.
Tesamorelin е синтетичен 44-аминокиселинен аналог на човешкия GHRH (GRF 1-44) с остатък от транс-3-хексенова киселина на N-края, който също придава устойчивост срещу DPP-IV и удължава активността спрямо нативния GHRH. Той се свързва и стимулира същите GHRH рецептори върху соматотрофите на хипофизата, повишава ендогенния синтез и пулсативното освобождаване на GH и с това на IGF-1. Възстановената, по-физиологична ос GH/IGF-1 задвижва липолизата предимно във висцералната (интраабдоминална) мастна тъкан. За разлика от рекомбинантния GH, Tesamorelin действа чрез собствения на организма регулиран механизъм на обратна връзка, вместо да доставя екзогенен GH.
И двете вещества са GHRH агонисти, устойчиви на разграждане от DPP-IV, и запазват пулсативния модел на секреция на GH. Те се различават по основната структура (29- срещу 44-аминокиселинна верига) и по вида на стабилизацията (четири субституции срещу N-терминален остатък от хексенова киселина). Функционално Tesamorelin следва ясно определена, одобрена цел (намаляване на висцералната мастна тъкан при HIV-липодистрофия), докато CJC-1295 (No DAC) се класифицира като универсален инструмент за създаване на пулсативни GH импулси в изследванията.
Доказателствената база е асиметрична: Tesamorelin е подкрепен от две големи, рандомизирани, двойно слепи проучвания от фаза III (общо около 800 пациенти в обединен анализ) плюс последващи анализи в ясно определена популация (HIV-липодистрофия) 4, 5. За CJC-1295 (No DAC), за разлика от това, почти липсват собствени контролирани данни при хора; надеждните проучвания при хора са проведени с DAC варианта, който се свързва с албумин 1, 2, а не с разглежданата тук краткодействаща форма.
В контролираните проучвания на CJC-1295 при хора (с DAC варианта) не са докладвани тежки нежелани реакции и поносимостта е била добра, особено при 30-60 µg/kg [1]. Документирани са класови ефекти на GHRH аналозите и на стимулацията на оста GH; дългосрочната безопасност на краткодействащата No-DAC форма обаче не е установена в контролирани проучвания при хора.
Tesamorelin има добре документиран профил на безопасност от проучванията от фаза III. Често срещани са реакции на мястото на инжектиране (около 17-25% срещу около 6-14% при плацебо) и оплаквания, свързани със задържане на течности. Предупрежденията включват глюкозна непоносимост, повишение на IGF-1 и опасения за неоплазия; ефектът е обратим след спиране (висцералната мастна тъкан се връща).
Това сравнение служи единствено за научна информация и не представлява медицински съвет, диагноза или препоръка за лечение. Никое от описаните тук приложения не бива да се разбира като препоръка за употреба при хора. Само за изследователски цели. Не е предназначено за консумация от човека.
Поради краткия си полуживот от около 30 минути и липсата на свързване с албумин CJC-1295 (No DAC) е особено подходящ за моделиране на епизодични GH импулси между дозите, вместо да създава продължително тонично повишение. Точно този пулсативен профил го отличава от DAC варианта.
Tesamorelin е единственото вещество, специфично одобрено за това показание, с възпроизводими доказателства от фаза III за 10-15% намаление на висцералната мастна тъкан. За този ясно определен въпрос няма сравнимо валидиран алтернативен пептид.
Tesamorelin разполага с одобрение от FDA, пълен етикет (label) на продукта и утвърдена схема за мониторинг (глюкоза, IGF-1). CJC-1295 (No DAC) няма одобрено показание при хора и няма установена дългосрочна безопасност, което ограничава регулаторната използваемост на данните.
CJC-1295 (No DAC) често се съчетава в изследователската литература с GHRP/агонисти на грелиновия рецептор като Ipamorelin, тъй като GHRH аналозите и агонистите на грелиновия рецептор действат по комплементарни сигнални пътища. Краткият му полуживот позволява костимулация с прецизно времево съгласуване; Tesamorelin не е утвърден за такова приложение.
За Tesamorelin има резултат от рандомизирано, контролирано проучване за намаляване на дела на чернодробните мазнини (изследователско, при HIV). Сравними контролирани данни за CJC-1295 (No DAC) не съществуват, поради което Tesamorelin дава по-надеждната изходна точка.
И двата са GHRH аналози и двата са краткодействащи. Решаващата разлика е в клиничната зрялост: Tesamorelin е одобрен от FDA и подкрепен от две големи проучвания от фаза III, докато CJC-1295 (No DAC) е изцяло изследователско вещество без одобрено показание при хора и с оскъдни специфични данни при хора 1, 4.
Не, и двата са краткодействащи. CJC-1295 (No DAC) има посочен плазмен полуживот от около 30 минути, Tesamorelin около 11 минути при здрави, съответно около 26-38 минути при пациенти с HIV. Дългият полуживот от няколко дни се отнася единствено до DAC варианта на CJC-1295, който ковалентно се свързва с албумин, а не до сравняваната тук No-DAC форма 2.
Надеждните контролирани проучвания при хора (Teichman 2006, Ionescu 2006) са проведени с DAC конструкцията, свързваща албумин 1, 2. Специално за No-DAC формата почти липсва собствено рецензирано фармакокинетично проучване при хора; стойността от около 30 минути се основава до голяма степен на обосновката на молекулния дизайн на устойчивия на DPP-IV пептид и на вторични източници.
Tesamorelin (Egrifta) е одобрен от FDA за намаляване на излишната абдоминална (висцерална) мастна тъкан при HIV-инфектирани възрастни с липодистрофия. Той не е одобрен за общо отслабване, рекомпозиция на тялото или анти-ейджинг. NAFLD/чернодробно омазняване при HIV е изследователско, неодобрено приложение 6.
И двата споделят същото активно 29-аминокиселинно ядро. CJC-1295 (No DAC), тоест Modified GRF (1-29), обаче носи четири стабилизиращи субституции, които го правят по-устойчив срещу разграждане от DPP-IV. Затова има по-дълъг полуживот (около 30 мин) от нативния Sermorelin (около 6-20 мин). Функционално той е вариант на Sermorelin, стабилизиран срещу DPP-IV и с по-дълъг полуживот 7.
Пряко сравнение на безопасността е възможно само в ограничена степен, тъй като Tesamorelin има документиран профил на безопасност от фаза III (с ясни предупреждения за глюкозна непоносимост, повишение на IGF-1 и неоплазия), докато за CJC-1295 (No DAC) липсват контролирани дългосрочни данни при хора. Липсващите документирани рискове не означават отсъствие на рискове, а отсъствие на данни 1.
В изследователската литература CJC-1295 (No DAC) често се комбинира с агонисти на грелиновия рецептор като Ipamorelin, тъй като те действат по комплементарни сигнални пътища и могат да покажат адитивно освобождаване на GH. Tesamorelin не е утвърден за такива комбинации и в одобреното си показание се прилага като монотерапия.
Това сравнение няма общ победител, защото двата пептида, въпреки общото действие върху GHRH рецептора, играят много различни роли. Tesamorelin доминира ясно по клинична зрялост, регулаторен статус и плътност на доказателствата: той е одобрен от FDA и подкрепен от две големи проучвания от фаза III за ясно определено показание 4, 5. CJC-1295 (No DAC) печели точки като гъвкав изследователски инструмент за въпроси, свързани с пулсативната GHRH активност, и за комбинирани подходи, но страда от много оскъдна собствена база от данни при хора 1. Който се нуждае от максимални доказателства и одобрение, избира Tesamorelin; който моделира пулсативни механизми на GH, се обръща към CJC-1295 (No DAC). Решението следователно зависи от контекста.
Tesamorelin печели недвусмислено по отношение на одобрение и доказателства, но е пригоден за специфично показание (HIV-липодистрофия). CJC-1295 (No DAC) остава от значение за пулсативни GHRH изследвания и комбинирани модели, въпреки оскъдните данни при хора. Тъй като нито един пептид не доминира над другия във всички изследователски въпроси, резултатът зависи от контекста и не може да се определи общо.
GHRH аналог, тетразаместен GRF(1-29) фрагмент (Modified GRF 1-29)
GHRH аналог: 44-аминокиселинен аналог на GRF(1-44) с N-терминален остатък от транс-3-хексенова киселина
29 (N-терминален основен фрагмент)
44 (пълна структура на GRF-1-44)
около 30 минути (посочен диапазон около 30 мин до 2 ч), краткодействащ
около 11 минути при здрави; около 26-38 минути при пациенти с HIV
Пулсативен, без свързване с албумин, GH се връща към изходното ниво в рамките на около 2-3 ч
Кратък GHRH пулс веднъж дневно; клиничният ефект се натрупва в продължение на седмици до месеци
Няма одобрено показание при хора; изцяло изследователско вещество
Одобрен от FDA (Egrifta, първо одобрение 2010; Egrifta SV 2019; Egrifta WR по-нов)
Оскъдни; собствени данни при хора за No-DAC формата до голяма степен липсват, контролираните данни идват от DAC варианта
Висока / зряла: две големи RCT от фаза III (общо около 800 пациенти в обединен анализ) плюс последващи анализи
Пулсативно освобождаване на GH, често комбинирано с GHRP/агонист на грелиновия рецептор (предклинично/вторични протоколи)
Намаляване на висцерална коремна мастна тъкан при HIV-липодистрофия; изследователско приложение при NAFLD при HIV
Няма одобрена схема; съобщава се за около 100 µg подкожно, често 1-3 пъти дневно (не от контролирани проучвания)
Подкожно веднъж дневно в корема; фаза III: 10 mg/ден, Egrifta WR 1,28 mg, Egrifta SV 1,4 mg
Замразен, обикновено при -20 °C (или при по-ниска температура при дългосрочно съхранение)
Egrifta WR при 20-25 °C защитен от светлина; по-старият Egrifta/SV при 2-8 °C; специфично за продукта
Охладен при 2-8 °C, употреба в рамките на около 28 дни (срок, определен от бензиловия алкохол); да се избягват цикли на замразяване и размразяване
Egrifta WR при стайна температура, остатъкът се изхвърля след 7 дни; по-старият Egrifta се използва веднага след смесване
В проучванията с CJC/DAC не са докладвани тежки реакции; дългосрочната безопасност на No-DAC формата не е установена
Глюкозна непоносимост/нов диабет (рискът е повишен около 3,3 пъти), повишение на IGF-1, опасения за неоплазия на фона на HIV
Ефектът намалява бързо поради краткия полуживот; пулсативен модел между дозите
Ефектът е обратим: висцералната мастна тъкан се натрупва отново след спиране (на практика поддържащо лечение)
CJC-1295 (No DAC) е идентичен с Modified GRF (1-29), N-терминалния 1-29 фрагмент на човешкия GHRH, тоест същото активно ядро като при Sermorelin. Той носи четири стабилизиращи аминокиселинни субституции (позиция 2 D-Ala, 8 Gln, 15 Ala, 27 Leu), които придават устойчивост срещу разграждане от дипептидилпептидаза-IV (DPP-IV) и намаляват метаболитния клирънс спрямо нативния GRF(1-29) 7. Като агонист на GHRH рецептора (клас B GPCR върху соматотрофите) той се свързва чрез Gs с аденилатциклазата, повишава cAMP и PKA и така задвижва екзоцитозата на складирания GH, както и хронично транскрипцията на GH гена 8. От решаващо значение е, че на No-DAC формата липсва малеимидният линкер, който ковалентно свързва DAC варианта със серумния албумин. Затова тя остава краткодействаща и пулсативна 3.
Tesamorelin е синтетичен 44-аминокиселинен аналог на човешкия GHRH (GRF 1-44) с остатък от транс-3-хексенова киселина на N-края, който също придава устойчивост срещу DPP-IV и удължава активността спрямо нативния GHRH. Той се свързва и стимулира същите GHRH рецептори върху соматотрофите на хипофизата, повишава ендогенния синтез и пулсативното освобождаване на GH и с това на IGF-1. Възстановената, по-физиологична ос GH/IGF-1 задвижва липолизата предимно във висцералната (интраабдоминална) мастна тъкан. За разлика от рекомбинантния GH, Tesamorelin действа чрез собствения на организма регулиран механизъм на обратна връзка, вместо да доставя екзогенен GH.
И двете вещества са GHRH агонисти, устойчиви на разграждане от DPP-IV, и запазват пулсативния модел на секреция на GH. Те се различават по основната структура (29- срещу 44-аминокиселинна верига) и по вида на стабилизацията (четири субституции срещу N-терминален остатък от хексенова киселина). Функционално Tesamorelin следва ясно определена, одобрена цел (намаляване на висцералната мастна тъкан при HIV-липодистрофия), докато CJC-1295 (No DAC) се класифицира като универсален инструмент за създаване на пулсативни GH импулси в изследванията.
Доказателствената база е асиметрична: Tesamorelin е подкрепен от две големи, рандомизирани, двойно слепи проучвания от фаза III (общо около 800 пациенти в обединен анализ) плюс последващи анализи в ясно определена популация (HIV-липодистрофия) 4, 5. За CJC-1295 (No DAC), за разлика от това, почти липсват собствени контролирани данни при хора; надеждните проучвания при хора са проведени с DAC варианта, който се свързва с албумин 1, 2, а не с разглежданата тук краткодействаща форма.
В контролираните проучвания на CJC-1295 при хора (с DAC варианта) не са докладвани тежки нежелани реакции и поносимостта е била добра, особено при 30-60 µg/kg [1]. Документирани са класови ефекти на GHRH аналозите и на стимулацията на оста GH; дългосрочната безопасност на краткодействащата No-DAC форма обаче не е установена в контролирани проучвания при хора.
Tesamorelin има добре документиран профил на безопасност от проучванията от фаза III. Често срещани са реакции на мястото на инжектиране (около 17-25% срещу около 6-14% при плацебо) и оплаквания, свързани със задържане на течности. Предупрежденията включват глюкозна непоносимост, повишение на IGF-1 и опасения за неоплазия; ефектът е обратим след спиране (висцералната мастна тъкан се връща).
Това сравнение служи единствено за научна информация и не представлява медицински съвет, диагноза или препоръка за лечение. Никое от описаните тук приложения не бива да се разбира като препоръка за употреба при хора. Само за изследователски цели. Не е предназначено за консумация от човека.
Поради краткия си полуживот от около 30 минути и липсата на свързване с албумин CJC-1295 (No DAC) е особено подходящ за моделиране на епизодични GH импулси между дозите, вместо да създава продължително тонично повишение. Точно този пулсативен профил го отличава от DAC варианта.
Tesamorelin е единственото вещество, специфично одобрено за това показание, с възпроизводими доказателства от фаза III за 10-15% намаление на висцералната мастна тъкан. За този ясно определен въпрос няма сравнимо валидиран алтернативен пептид.
Tesamorelin разполага с одобрение от FDA, пълен етикет (label) на продукта и утвърдена схема за мониторинг (глюкоза, IGF-1). CJC-1295 (No DAC) няма одобрено показание при хора и няма установена дългосрочна безопасност, което ограничава регулаторната използваемост на данните.
CJC-1295 (No DAC) често се съчетава в изследователската литература с GHRP/агонисти на грелиновия рецептор като Ipamorelin, тъй като GHRH аналозите и агонистите на грелиновия рецептор действат по комплементарни сигнални пътища. Краткият му полуживот позволява костимулация с прецизно времево съгласуване; Tesamorelin не е утвърден за такова приложение.
За Tesamorelin има резултат от рандомизирано, контролирано проучване за намаляване на дела на чернодробните мазнини (изследователско, при HIV). Сравними контролирани данни за CJC-1295 (No DAC) не съществуват, поради което Tesamorelin дава по-надеждната изходна точка.
И двата са GHRH аналози и двата са краткодействащи. Решаващата разлика е в клиничната зрялост: Tesamorelin е одобрен от FDA и подкрепен от две големи проучвания от фаза III, докато CJC-1295 (No DAC) е изцяло изследователско вещество без одобрено показание при хора и с оскъдни специфични данни при хора 1, 4.
Не, и двата са краткодействащи. CJC-1295 (No DAC) има посочен плазмен полуживот от около 30 минути, Tesamorelin около 11 минути при здрави, съответно около 26-38 минути при пациенти с HIV. Дългият полуживот от няколко дни се отнася единствено до DAC варианта на CJC-1295, който ковалентно се свързва с албумин, а не до сравняваната тук No-DAC форма 2.
Надеждните контролирани проучвания при хора (Teichman 2006, Ionescu 2006) са проведени с DAC конструкцията, свързваща албумин 1, 2. Специално за No-DAC формата почти липсва собствено рецензирано фармакокинетично проучване при хора; стойността от около 30 минути се основава до голяма степен на обосновката на молекулния дизайн на устойчивия на DPP-IV пептид и на вторични източници.
Tesamorelin (Egrifta) е одобрен от FDA за намаляване на излишната абдоминална (висцерална) мастна тъкан при HIV-инфектирани възрастни с липодистрофия. Той не е одобрен за общо отслабване, рекомпозиция на тялото или анти-ейджинг. NAFLD/чернодробно омазняване при HIV е изследователско, неодобрено приложение 6.
И двата споделят същото активно 29-аминокиселинно ядро. CJC-1295 (No DAC), тоест Modified GRF (1-29), обаче носи четири стабилизиращи субституции, които го правят по-устойчив срещу разграждане от DPP-IV. Затова има по-дълъг полуживот (около 30 мин) от нативния Sermorelin (около 6-20 мин). Функционално той е вариант на Sermorelin, стабилизиран срещу DPP-IV и с по-дълъг полуживот 7.
Пряко сравнение на безопасността е възможно само в ограничена степен, тъй като Tesamorelin има документиран профил на безопасност от фаза III (с ясни предупреждения за глюкозна непоносимост, повишение на IGF-1 и неоплазия), докато за CJC-1295 (No DAC) липсват контролирани дългосрочни данни при хора. Липсващите документирани рискове не означават отсъствие на рискове, а отсъствие на данни 1.
В изследователската литература CJC-1295 (No DAC) често се комбинира с агонисти на грелиновия рецептор като Ipamorelin, тъй като те действат по комплементарни сигнални пътища и могат да покажат адитивно освобождаване на GH. Tesamorelin не е утвърден за такива комбинации и в одобреното си показание се прилага като монотерапия.
Това сравнение няма общ победител, защото двата пептида, въпреки общото действие върху GHRH рецептора, играят много различни роли. Tesamorelin доминира ясно по клинична зрялост, регулаторен статус и плътност на доказателствата: той е одобрен от FDA и подкрепен от две големи проучвания от фаза III за ясно определено показание 4, 5. CJC-1295 (No DAC) печели точки като гъвкав изследователски инструмент за въпроси, свързани с пулсативната GHRH активност, и за комбинирани подходи, но страда от много оскъдна собствена база от данни при хора 1. Който се нуждае от максимални доказателства и одобрение, избира Tesamorelin; който моделира пулсативни механизми на GH, се обръща към CJC-1295 (No DAC). Решението следователно зависи от контекста.
Tesamorelin печели недвусмислено по отношение на одобрение и доказателства, но е пригоден за специфично показание (HIV-липодистрофия). CJC-1295 (No DAC) остава от значение за пулсативни GHRH изследвания и комбинирани модели, въпреки оскъдните данни при хора. Тъй като нито един пептид не доминира над другия във всички изследователски въпроси, резултатът зависи от контекста и не може да се определи общо.
